E-mail   life@bethechangebg.com

  • BG
  • ENG
  • RUS

отзиви за Програмата

Благодарим ви, Приятели, от все сърце за прекрасните отзиви от Приключението, наречено "Живей 21 дни с Ади и Милен на Острова на Промяната".
 

В последващите редове споделяме с вас отзивите от Първата Оздравителна Програма, проведена от нас в началото на 2018 година в три захода. Тринадесет човека се довериха на обещанията, които дадохме пред себе си и тях, да им помогнем те за себе си да открият своя Път на Промяната, който да ги отведе към по-добър, по-щастлив, по-весел – по-пълноценен Живот. Благодарни сме от все сърце на всеки един Участник за добротата, щедростта и доверието, с които ни дариха. За нас бе чест и огромно удоволствие да ви имаме до нас през 23-те дни, които споделихме заедно в различните заходи. Поклон пред смелостта ви да тръгнете и вървите по Пътя на Промяната. Гордеем се с вас и вашите вдъхновения, последвали след вашите приключения на Острова на Промяната. Благодарим от все сърце за Приятелството, с което ни дарихте, за щедростта в отношението ни към нас, за уважението и вниманието, които съпътстваха всеки ваш ден с нас.

 

Веско и Теди Янкови

Януари 2018

Тайланд се оказа едно страхотно преживяване!  Въпреки първоначалните притеснения преди отпътуването, още със стъпването на Острова на Промяната, както го назоваха Ади и Милен, те веднага ни поеха в своите ръце и не ни пуснаха да се почувстваме необгрижени до края на нашето отпътуване. Те така ни очароваха и предразположиха, че ние забравихме за всички притеснения, които съпътстваха мислите ни месеци преди да стегнем куфарите.

От нас се изискваше да се отпуснем и да се радваме на всекидневните грижи и внимание, с които Ади, Милен и Стефи ни дариха.

Къщата на Промяната бе изключително уютна и приветлива, изпълнена с дружелюбие и веселие. Със събуването на зимните ни обувки пред нейния праг, си дадохме сметка, че ни очаква нещо наистина вълнуващо – точно както Ади и Милен го бяха презентирали пред нас месеци преди това.

Отрупаната маса с екзотични плодове, чашата прясно изцеден сок в ръка…пъстротата на картините по стените…всеки ден бе изпълнен с вълнение за предстоящото, за онова, което все още не бяхме опознали, видяли или разбрали. Всеки ден носеше смисъл – йогата, плуването, закуската, разговорите за здраве и какво ли още не… Така ни се иска да разкажем за всеки един наш ден, преживян там, далеч от дома ни в София, но това е невъзможно, защото сетивата ни са пренаситени и не знаем откъде да започнем и дали някога ще свършат нашите спомени…прекрасни спомени…

Всеки, който иска да види – ще види. Всеки, който иска да разбере – ще разбере. Всеки, който иска да намери – ще намери. Ади и Милен ни показаха извора на Здравето. Ние живяхме с тях 23 дни, по време на които видяхме как те се грижат за себе си – за своето здраве – физическо и душевно, как обгрижват взаимоотношенията си, как се грижат за другите. Ади, Милен и Стефи благорадим ви от сърце за вдъхновението, за грижата, за съпричастността и за веселието. Не ни стигна! Искаме отново в Рая, наречен Островът на Промяната. Ще се срещнем отново там и през 2019.

 

Райна Зечири

Март 2018

Скъпи мои, знаете че не мога да бъда кратка, а и jet lag ме покори… т.е. имам време. Та сега в пълно съзнание и с бистър ум искам да споделя с вас - моето по-голямо приятелско семейство това, което, когато напуснах Острова на Промяната, изпълни моята същност.

Хора, всички вие със своята индивидуалност ме допълнихте, провокирахте спотаени в мен възможности и ми дадохте поле за изяви - къде със смях , къде с усилия, но все положителни и ползотворни. Много си благодарихме лично и на живо, но за това преживяване ще пишем още дълго, защото винаги ще се намери нещо, което сме пропуснали или забравили.

Ей, хора, прекарахме вълшебни 23 дни! Спортувахме, танцувахме, пяхме, пътувахме, смяхме се, плакахме, разказвахме и споделяхме, медитирахме на плажа, ядохме плодове до пръскане и пазарувахме до насита – ей, не се спряхме... Бяхме Ние – Ние, които искаме да се променим, за да докажем на себе си, че го можем и най-вече че го искаме. Искаме да бъдем Здрави готини момичета, пълни с енергия и добро настроение, усмихнати и излъчващи Здраве и увереност. Ние го можем, нали скъпи мои. Обещахме си да се поддържаме и споделяме нови полезни неща и занапред в името на нашето Здраве, в името на самите нас и нашите близки, които много ни обичат, нали!?

Благодаря ви за помощта с багаж, носене, сваляне, качване и всички други товаро-разтоварни дейности, свързани с моите куфари и багаж, и самата мен. Липсва ми всичко и всеки един от вас. Гушнах Борето (моят домашен любимец) и бях готова да се върна, за да се съберем отново на този Остров и да си запеем нашата песен “…за стара любов до край, за миналите дни…“ … и за чашата нежност... Може да ни стане сигнал, а? И навсякъде, където чуем този рефрен, да се озъртаме, да си спомняме и да разказваме с Любов и с малко, ама много малко, тъга и с 2-3 сълзички и най вече с гордост от себе си и това, което постигаме вече всеки ден.

Цанови вие сте Мотиватори! Вие сте толкова различни, но и толкова еднакви и устремени в постигане и гонене на Целта, която сте си поставили, а именно: да помагате на хората да са здрави като им покажете Пътя. Ади , Милен и Стефи обичам ви! Всеки един от вас се раздаде на макс, и затова резултатите са налице.

Бъдете здрави, за да пръскате смелостта и вярата, която носите в себе си, и раздавате с открито сърце! Мими, Венци, Крис и Суз, чувствам ви още по-близки от момента, когато вчера се разделихме. Оставаме си пак същите, нали? Усмихнати и позитивни!

 

Сузана Хартлехнерт

Март 2018

Скъпи момичета, скъпи Милен, преди седмици, хванати ръка за ръка и водени от нашите Вдъхновители, поехме по Пътя към заветната цел - Живот. Този Път не от най-леките, нито е от най-равните, но е чист и сияен, а може би и вечен. По него няма тръни и бодли, по него се ходи бос само с Любов и Вяра в сърцето, здраво прегърнали нашия Собствен Живот. Та нали той е най-важен!

Пожелавам ви, мили съмишленици, а също и на себе си, да следваме посоката, да преодолеем неравностите и височините, както ги преодоляхме по пътя за водопадите на Острова на Промяната. Помните ли?

Благодаря на Стефи, Ади и Милен за всички моменти, за вкусната храна, за много родните емоции, за смеха и за сълзите, и за Уроците, които взимам със себе, а те съвсем не са малко. Моят куфар няма помръдване.

Желая на всички ни ДългоТрайно Здраве и Дълъг Живот! 

Да сме вдъхновени! Да сме последователни! Да се грижим ПЪРВО за себе си! Да се обичаме, точно такива каквито сме, защото сме уникални!

Благодаря на всички ви и до нови срещи!

Да бъде!

 

Евелина и Росен Борисови

Февруари 2018

Ади, Милен и Стефи,

С това си писмо до вас бихме искали да изкажем най-искрените си благорадности за всичко, което ни се случи с вас на Острова на Промяната. За всички Авторски предавания*! Вие бяхте изключително гостоприемни и вдъхновяващи. С вас се смяхме от все сърце и душа, и благодарение на Стефи вече държим „…далеч ушите от раменете…и можем повече, защото знаем повече…“. Благодарим ви за отдадеността, грижата и търпението. Беше вълшебно!!! Ще се върнем в Къщата на Промяната през 2019 с огромно удоволствие! ДА БЪДЕ!!!

(*под „Авторски предавания“Семейство Борисови визират създалото се по време на техния заход неспиращо хумористично веселие със собствен характер и заряд, неповторимо извън рамките но Острова и Програмата)

 

Каталина и Валери Кръстеви

Февруари 2018

Катето: „…нямам думи…какво да кажа…чувствам само това, че не искам да си тръгвам. За нищо на света не искам да си тръгвам за България! Искам да съм си тук, с вас, в нашата си къща, на нашия си плаж…заедно… Това е най-хубавото ми преживяване за целия ми живот!“. Ние: „Стига де ,Кате, как най-хубавото!? Та вие сте пътували толкова много с Валето …“. Катето: „…ами как - ето така…казвам ви: НАЙ-ХУБАВОТО! Вале, дай да останем още един заход, моля те! Моля тееее…“ Валето: „Кате, трябва да се прибираме! „ „Е защо да трябва?! Едно време като ме подлъга да се омъжа за теб с онзи сладолед от цикория, аз …какво…дърпах ли се? Нека да останем….моля тееееее...“ И така…до късно вечерта в края на февруари 2018 година, когато си казахме „…довиждане до България…“ със Семейство Кръстеви.